6-годишно момиче каза на учителката си по време на урока, че не може да седи, а когато тя видя нейните рисунки, веднага повика полицията 😨😱
По време на урока учителката забеляза, че една от нейните ученички — шестгодишната Мила — стои непрекъснато до чиновете и не сяда като другите деца.
— Мила, защо стоиш? — попита тя меко.
— Не мога, — тихо отговори момичето, без да вдига поглед.
Първоначално учителката си помисли, че това е просто каприз. Мила винаги е била малко срамежлива, но послушна.
— Моля те, седни като всички останали, — каза тя по-строго. — В противен случай ще се наложи да те изведа от класа.
Мила послушно седна на стола, но веднага се изкриви от болка. Лицето ѝ побледня, устните ѝ трепереха. След няколко минути учителката отново забеляза, че момичето стои.
— Защо пак стана? — учуди се тя.
— Не мога да седя… боли ме, — прошепна Мила, на границата на сълзите.
Учителката се приближи. На чиновете лежаха детски рисунки. На пръв поглед — нищо необичайно: ярки цветове, детска ръка, прости линии. Но една рисунка веднага ѝ грабна вниманието. Когато я видя, учителката веднага повика полицията 😨😱 Продължение в първия коментар 👇👇
На нея беше нарисувано момиче — малко, с розова рокля — а до нея огромна фигура на мъж с колан в ръка. От очите на момичето течаха сини сълзи, а около нея имаше червени линии, приличащи на удари.
Учителката бавно коленичи до чиновете.
— Мила, кой го нарисува това?
— Аз… — отговори момичето и погледна надолу.
— А този господин кой е? — попита тя тихо, опитвайки се да не покаже тревога в гласа си.
Мила замлъкна за момент, след което прошепна:
— Той се ядосва, когато се държа лошо…
Ръцете на учителката започнаха да треперят. Без да каже нищо, тя стана и се насочи към телефона в учителската стая.
След двадесет минути в училището пристигнаха полицаи и социални работници. Момичето беше отведено настрана, за да разговарят с нея насаме.
По-късно се разбра, че доведеният ѝ баща систематично е бил както майката, така и детето. По тялото на момичето имаше следи от колан и натъртвания.
Учителката дълго време не можеше да се съвземе. Тогава за първи път разбра, че понякога обикновена детска рисунка може да каже повече от думите.
