😲 По време на рождения ден на мъжа ми, синът ми посочи непозната жена с пола и изкрещя нещо, което ме шокира напълно.
Аз и мъжът ми бяхме заедно почти 10 години. Имахме прекрасен син — добър и внимателен момче. За рождения ден на мъжа ми решихме да организираме малко тържество — събраха се роднини, приятели, колеги на мъжа ми и моите приятелки. Беше топло, весело, атмосферата изглеждаше идеална.
Усмихвах се, посрещах гостите, благодарих за топлите думи, без да подозирам, че този ден завинаги ще промени живота ми.
Всичко се случи внезапно. Синът ми, който тогава беше на 8 години, ме дръпна за ръката и ми прошепна:
— Мамо, виж онази жена с полата…
Не разбрах веднага за какво говори. Обърнах се и видях жена, стояща в ъгъла на залата. Тя наистина носеше обикновена пола, нищо специално. Но когато се вгледах по-внимателно… сърцето ми спря.
Чувствах се, като че ли ме е ударил някой. Едва се държах на крака. Шумът затихна, сякаш целият свят изчезна около мен. Погледнах сина си, който ужасен чакаше моята реакция. Той не разбираше, но усещаше — нещо лошо се е случило.
📌 Продължение в първия коментар 👇👇
Няколко дни преди рождения ми ден търсех одеяло за училищната екскурзия на Лука.
Докато търсех, попаднах на черна кутия, внимателно скрита в ъгъла. Любопитството надделя — леко отворих капака.
Вътре лежеше прекрасна сатенена пола в сливен цвят, украсена с бродерия по края. Веднага я разпознах.
Веднъж аз и мъжът ми, Кристофър, минавахме покрай бутика и аз посочих тази пола във витрината, със сърце, което биеше силно. „Твърде луксозна“, казах тогава, но се надявах, че ще разбере намека. Той се усмихна: „Понякога заслужаваш нещо специално.“
Бях убедена, че това е подарък за мен. Сърцето ми се изпълни с тиха радост. Затворих кутията, прибрах я обратно и реших да не развалям изненадата. Дори си купих подходяща блуза.
Но на рождения ми ден Крис ми подари… книги. Добре подбрани, с душа, но нито дума за полата. Чаках още — може би я е оставил за специален повод. Но този момент така и не дойде. Когато отново погледнах в килера — кутията липсваше.
Минали бяха три месеца. Никой не споменаваше за полата.
Докато един ден Лука не дойде при мен в кухнята и каза:
— Мамо, трябва да ти кажа нещо… за тази пола.
Разказа ми, как той и баща му отишли до мола за футболните обувки, а Крис помолил да изчака отвън. После, в един от дните, когато Лука се прибрал по-рано, чул гласове горе, скрил се под леглото — и видял жена. Не мен. Жената с полата.
Трябваше да задържа сълзите си. Нито едно дете не трябва да носи такова бреме.
Няколко дни по-късно организирахме празненство за рождения ден на Крис. Усмихвах се, приготвях, посрещах гостите.
Изведнъж Лука дойде при мен и прошепна:
— Мамо… това е тя. С тази пола.
Обърнах се — до масата с вино стоеше Пенелопа, асистентката на мъжа ми. В моята пола.
Подойдох:
— Пенелопа! Каква прекрасна пола. Откъде я намери?
Тя се поколеба:
— Това е подарък…
— Интересно, — усмихнах се. — Имах същата. Изчезна по странен начин.
Повиках мъжа си и Кристофър. Настъпи гробна тишина.
— Мислех, че полата е за мен, — казах. — Но сега виждам — била е за някой друг.
— Подарих я на Пен. Като бонус, — промърмори Кристофър.
— Бонус за отлична работа? Или за посещения в спалнята ни по време на обед?
След партито му казах:
— Ще поискам развод.
Документите бяха уредени бързо. Той се изнесе. А аз… се върнах при себе си. Бисквити — не за поръчка, а за душата. Сутрешни разходки. Смях без причина. И да — купих си тази пола. Във всички цветове.
Сега ще обичам себе си. Както заслужавам.
