Когато Емилия завъртя ключа в ключалката, по тялото ѝ премина треперене: в апартамента не би трябвало да има никого, но от дълбините се чуваха подозрителни звуци 😱 😱
😱 Когато Емилия завъртя ключа в ключалката, по тялото ѝ премина треперене: апартаментът трябваше да е празен. Днес тя беше напуснала работа по-рано от обичайното, а в петък Мишо почти винаги се задържаше по-късно. Но сега от дълбините на апартамента се чуваше силна, необяснимо весела музика — съвсем неподходяща и тревожна. Всичко изглеждаше подозрително.
Без да събува обувките и палтото, Емилия внимателно влезе и тихо се отправи към дневната. Там я очакваше сцена, която ѝ накара сърцето да затупти в слепоочията и ѝ спря дъха: Мишо удобно се беше настанил в креслото и се смееше весело, сякаш всичко беше наред.
Те живееха заедно почти година и половина. Преди това връзката им беше спокойна и уравновесена — Емилия винаги всичко пресмяташе, не обичаше да рискува и да губи контрол.
Но сега нещо в нея се скъса. Всичко крещеше: тук се случва нещо. Защо мъжът ѝ е вкъщи? Защо не ѝ каза, че ще се върне рано? Подозренията ѝ се потвърдиха, когато мъжът ѝ застана пред нея и каза нещо, което я накара да побледнее…
(Продължение — в линка в коментарите 👇🏻)
— Мишо? — извика тя, надвиквайки музиката.
Той се обърна и се усмихна:
— Вече си вкъщи? Ела да танцуваме!
Той я притегли към себе си и я завъртя в ритъма. За няколко минути Емилия се остави да забрави всичко. Но скоро музиката спря.
— Какво имаме за вечеря? — попита той спокойно.
— Паста. Нямах сили да готвя, — призна Емилия.
— Добре, — отвърна той без забележки.
Докато се преобличаше, попита:
— А ти защо си вкъщи толкова рано?
— Взех болничен, — отговори Мишо небрежно.
Емилия се напрегна:
— Наистина ли? Какво се случи?
Той с усмивка вдигна тениската си и показа превръзка на гърба:
— Дреболия. Просто реших да почина малко. Докторът ми издаде болничен за няколко месеца. Незапланувана отпуска!
Минаха две седмици. Мишо наистина „почиваше“ — не помагаше вкъщи, изчезваше цял ден, а вечер искаше внимание и храна.
Една вечер каза:
— Слушай, нужни са ми пари.
Емилия го погледна изненадано:
— Какви пари?
— Знаеш, че съм в отпуск, нямам пари. Надявам се да помогнеш. Ние сме партньори, нали?
— Но имаме отделни сметки…
— И какво от това? Наистина ли ти е жал за любимия мъж? Трябват ми само десет хиляди за бензин и дреболии.
Емилия въздъхна тежко. Трябваше да посегне към спестяванията си. Не искаше да занимава приятели. Събра необходимата сума, но с тревога гледаше към наближаващата дата за плащане на ипотеката.
Измина месец, а Мишо все още не работеше. Но исканията му само се увеличаваха:
— Къде е месото? Къде са плодовете? Не мога да ям тези пилешки вътрешности всеки ден!
Емилия се стараеше изо всички сили, но финансите бяха на ръба. Един ден, разглеждайки банковото приложение, си помисли: „Падаме в пропаст. А той дори не забелязва“.
Реши да поговори с него и се отправи към дневната. Но когато се приближи, чу гласа на Мишо по телефона:
— Полина, не се притеснявай, ще ти преведа петдесет. Знаеш, че за теб не жаля.
Емилия застина. Коя е Полина?
Когато той приключи разговора, тя влезе.
— Мишо, коя е Полина?
— Момиче. Днес излизам с нея, — отговори спокойно.
— Изневеряваш ли ми?
— Не сме женени. Аз съм свободен човек. Живея с теб, защото ти е по-добре — мъж в дома.
— Събирай си нещата и си върви! — изревя Емилия.
— Сигурна ли си? Утре ще намеря друга. А ти кой си без мен? Изтощена, в дългове, мрачна…
— Всеки е по-добър от теб! — извика тя. — Вън от дома ми!
Половин час по-късно вече беше на вратата с куфар:
— Последен шанс — оставам ли?
Емилия безмълвно затвори вратата пред носа му. После веднага извика майстор да смени ключалките.
Първите дни трепереше от всеки звън на вратата. Хранеше се с макарони и погасяваше дългове. Но издържа. Заплатата дойде, ипотеката беше платена. За първи път от дълго време Емилия усети облекчение.
Обеща си: никога повече няма да има доверие на мъже като Мишо.
Той изчезна — сякаш никога не е съществувал в живота ѝ. Останаха само спомени. И урок.
