Тези близнаци изчезнаха през 2002 г., а 20 години по-късно майка им, която вече бе изгубила всяка надежда да намери дъщерите си, гледа това видео и е ужасена 😲😱
Животът на майката се срути, когато нейните десетгодишни близнаци изчезнаха безследно.
Случи се в един дъждовен юнски вечер през 2002 г. – тя просто ги изпрати в магазина за хляб и мляко, както беше правила десетки пъти преди това. Момичетата не се върнаха.
Майката ги търсеше цяла нощ, после целият град ги търси в продължение на цял месец – полиция, съседи, доброволци, кучета. Но сякаш някой бе изтрил близнаците от живота. Няма следа. Няма дрехи. Няма свидетели. Само тишина и болка.
Минали са години. С всеки изминал ден надеждата угасваше, но жената продължаваше да търси – пишеше в вестници, създаваше страници в интернет, проверяваше всяко съобщение за намерени деца.
Тя дори пътуваше до различни страни – всичко напразно.
И ето, когато майката вече бе загубила всяка надежда да намери момичетата, в една от безсънните нощи, докато разглеждаше кратки видеа в интернет, се вцепени от ужас, когато видя това… 😲😨 Продължение в първия коментар 👇👇
Изведнъж на екрана се появиха две млади момичета, много подобни едно на друго.
Те се смееха, разказваха как пътуват и как живеят.
Майката застина. Едното носеше тънко сребърно колие с буквата А на врата си, а другото – с буквата К.
Същите колиета, които тя беше подарила на дъщерите си за десетия им рожден ден.
Сърцето на жената започна да бие по-бързо. Тя гледаше видеото отново и отново – същият поглед, същият белег под окото, същият смях като на дъщерите ѝ. Тя нямаше съмнение – това бяха те.
На страницата на момичетата беше посочено мястото на заснемане: малък град в Южна Америка. Жената без колебание купи билет.
Когато пристигна и ги видя на живо, времето сякаш спря. Две възрастни момичета, красиви, уверени, но напълно чужди. Те я гледаха подозрително, без да я разпознаят.
—Това е невъзможно… —шепна тя, като извади със треперещи ръце стара снимка на двете десетгодишни момичета.
Момичетата се погледнаха, а едната побледня.
Оказа се, че са били отвлечени и продадени на бездетна двойка, която ги е отгледала с други имена. Миналото беше изтрито – никой никога не ги е търсил… защото всички следи бяха изчезнали.
Те не помнеха кои са. Но когато майката им показа снимката, колиетата и белега на коляното на едната, светът сякаш се обърна с главата надолу.
В очите на момичетата се появиха сълзи – сякаш дълбоко в душата си винаги са знаели, че някой ги е чакал.
И когато майката прегърна дъщерите си за първи път от двадесет години, тя прошепна:
—Никога не спрях да вярвам…
