През първата брачна нощ трябваше да отстъпя леглото си на пияната си свекърва: на следващата сутрин влязох в стаята и видях нещо ужасно на чаршафа 😱😲
Сватбата приключи и аз и съпругът ми се насочихме към стаята на младоженците.
Исках бързо да сваля роклята си, да изтрия грима и най-накрая да остана сама със съпруга си. Всичко изглеждаше толкова вълшебно… докато не се чу настоятелно почукване на вратата.
Когато съпругът ми отвори, там стоеше свекървата ми: пияна, едва стоеше на краката си, думите ѝ се бъркаха и погледът ѝ беше размазан.
Тя неразбираемо промълви нещо, мина покрай нас и без да каже дума легна директно на нашето легло сред розовите листенца и мигновено заспа.
Стоях в шок. Съпругът ми се опита да я събуди, разтърсвайки я за раменете, но тя не реагираше.
— Може би ще спиш в съседната стая? Там има диван — каза той, гледайки ме объркан. — Аз ще остана с мама, в случай че ѝ стане лошо…
— Но не така си представях нашата сватбена нощ — казах тихо.
— Разбирам, прости… но тя е моята майка.
Кимнах мълчаливо и излязох. Прекарах цялата нощ на дивана, без да мигна. Мислите ми се въртяха около сватбата, около нас и колко нелепо се беше получило всичко.
Сутринта отворих вратата на спалнята ни… и замръзнах при вида на това, което видях. На чаршафа имаше… 😱🫣 Продължение в първия коментар 👇👇
Отворих вратата и веднага усетих силна миризма на алкохол, смесена с парфюм. В стаята цареше безпорядък: възглавници разпилени по пода, роклята на свекървата се беше спуснала наполовина, а на белите чаршафи имаше тъмни петна.
Приближих се и замръзнах. Това беше кръв. Малко, но достатъчно, за да ми прескочи сърцето.
— Мамо! — извика съпругът ми, втурвайки се след мен. — Мамо, всичко наред ли е?
Свекървата тихо стенеше и се опита да се изправи. Лицето ѝ беше бледо, устните сухи. Съпругът ми ѝ помогна да седне, а аз стоях в ступор, не знаейки къде да погледна.
— Това… какво е? — тихо попитах.
Съпругът ми погледна чаршафа и побледня.
— Изглежда… че е паднала някъде, може би се е порязала, не знам…
Прегледа ръцете ѝ и забеляза плитка, но кървяща рана в дланта. Вероятно се е порязала на стъклен осколък, докато се опитваше да стигне до нас.
Свекървата, без да разбира напълно какво се случва, промълви:
— Аз… не исках да преча… просто не можех да намеря стаята си…
Стоях мълчаливо. Всички мои очаквания за първата брачна нощ, за романтика и топлина, се разпаднаха като тези розови листенца по пода.
По-късно, когато съпругът ми ѝ помогна да се преоблече и я настани в друга стая, се върнах в стаята си. Чаршафът с петната лежеше на пода и стаята беше изпълнена с миризмата на алкохол и кръв.
Помислих си: ето какъв е семеен живот. От първия ден — изпитание.
