🥺 Бях на поредното дежурство в родилното. Когато отворих вратата на стаята, онемях от видяното.
Четиригодишно момченце седеше на болничното легло, притиснало новородената си сестричка до себе си. 🥲 Плачеше тихо, сам в стаята. А майката… не беше там. Вместо нея — бележка на възглавницата…👇
Продължението в първия коментар 👇
„Извинете ме. Не се справям. Надявам се някой да им даде шанс за по-добър живот“, — пишеше с разкривен почерк.
За миг не можех да дишам. Очите ми се напълниха със сълзи. Хиляди въпроси в главата ми. Но в центъра на тази трагедия бяха две деца: бебето, което спокойно спеше в топлата прегръдка на брат си, и самият той — объркан, уплашен, но толкова трогателно грижовен.
Момчето не говореше много. Само попита:
— Можем ли да останем тук? Ще се грижа за нея, обещавам.
Седнах до него, прегърнах го през раменете и казах:
— Не сте сами. Ще направим всичко, за да сте в безопасност.
По-късно се разбра, че семейството е било в тежка ситуация. Майката е изпаднала в отчаяние и не е знаела към кого да се обърне. За щастие, историята доби гласност и се намериха хора, готови да помогнат. В момента децата са под временната грижа на леля им, а майката получава помощ и лечение.
Тази история можеше да завърши трагично. Но тя ни напомни колко е важно да подадеш ръка навреме.
Понякога едно дете може да ни научи повече от възрастен. Той показа, че любовта е сила. Дори в най-малкото сърце може да има достатъчно, за да спаси един живот.
