След рождения ден на моята 8-годишна дъщеря, свекървата събра всички подаръци и каза, че ще ги отнесе на друга внучка, а когато се опитах да се намеся, тя ме удари по лицето: тогава търпението ми се изчерпа 😢😲
Моята осемгодишна дъщеря имаше рожден ден. Къщата беше пълна със смях, балони и мирис на торта. Поканихме роднини и приятели, децата тичаха из стаята, възрастните разговаряха, а аз просто се радвах — всичко мина перфектно.
Когато гостите си тръгнаха, съпругът ми изпрати последните, а в стаята останахме само аз, дъщеря ми и свекървата.
Детето щастливо разглеждаше подаръците, изваждайки ги един по един: кукла, плюшено зайче, комплект за рисуване. Очите ѝ сияеха от радост.
Но изведнъж свекървата се приближи, взе куклата от ръцете на дъщеря ми и спокойно я сложи в прозрачна торбичка. След това там отидоха и още няколко подаръка.
—Бабо, защо взимаш моите подаръци? —попита дъщеря ми, хлипайки. —Все пак днес е моят рожден ден!
—Нищо, мама и татко ще ти купят други —махна с ръка тя—. А моята внучка няма такива неща.
Нейната „внучка“ е дъщерята на по-голямата ѝ дъщеря, която живее в друг град. И честно казано, те имат всичко: скъпи играчки, дрехи и дори нов таблет.
Усетих как гневът ми започва да кипи. Търпението ми се изчерпа и направих нещо, за което изобщо не съжалявам 😲🫣 Продължение в първия коментар 👇👇
—Нямаш право да взимаш подаръците на детето ми —казах тихо, но твърдо—. Ако искаш да зарадваш другата внучка, купи ѝ ти сама.
Свекървата се обърна и, без да каже дума, ме удари по лицето. Звукът на удара замръзна във въздуха като ледена капка.
Не плаках. Просто се изправих и я погледнах право в очите:
—Стига толкова.
Подадох ръка, взех торбата с подаръците и я върнах на дъщеря ми.
—Това са твоите неща, скъпа. Никой няма право да ги докосва.
След това спокойно затворих вратата и се обадих на съпруга си:
—Връщай се у дома. Сега.
Когато влезе и ни видя — дъщеря ми плачеща и мен с червено лице — думите бяха излишни.
Свекървата се опита да се оправдае, казвайки, че „е искала да е добре“, но той рязко я прекъсна:
—Добро не означава да делиш децата на „мои“ и „чужди“.
Оттогава тя спря да идва при нас без покана. А дъщеря ми все още пази внимателно същата кукла — като спомен за деня, в който майка ѝ за първи път наистина я защити.
