Момиче в обикновени дрехи и износени балетни пантофки влезе в офиса: служителите започнаха да се смеят на нея, без да предполагат коя всъщност е 😲😢
Момичето, облечено в проста пола и стара риза, с износени балетни пантофки и раница на гърба, влезе в главния офис на голяма компания.
То спря пред рецепцията и спокойно каза:
— Мога ли да видя вашия генерален директор?
Администраторката, седяща зад гишето, го погледна с презрение и отговори студено:
— Нямаме свободна позиция за чистачка.
— Не —тихо отговори момичето—. Аз съм тук по друг въпрос.
Зад нея служителите на офиса започнаха да шепнат и тихо да се подсмихват.
— Какво търси тук? —шепнеше някой.
— Вижте какво е облякла! Тази пола сигурно е наследство от баба ѝ.
Момичето не реагира. Просто леко спусна глава и стоеше спокойно, сякаш не чуваше злобните коментари.
— Извинете —обърна се отново към администратора—, кога вашият генерален директор ще може да ме приеме?
— Предупредих го за вас, той ще излезе сам след малко —отговори тя с гримаса.
Миг по-късно вратата на асансьора се отвори и излезе възрастен мъж в скъп костюм. Той веднага забеляза момичето и, за изненада на всички, широко се усмихна:
— О, Ана! Очаквам ви отдавна.
В офиса настъпи тишина. Всички погледи се насочиха към момичето, на което току-що се присмиваха. Всички служители бяха шокирани, когато разбраха коя е тя 😨🫣 Продължение в първия коментар 👇👇
— Запознайте се —каза директорът, обръщайки се към служителите—. Това е Ана, вашият нов пряк ръководител.
Ана спокойно кимна, извади от раницата си папка с документи и уверено каза:
— Приятно ми е да се запознаем. Вече съм се запознала с проектите на компанията и виждам къде може да се подобри работата. Днес ще обсъдим всички детайли.
В гласа ѝ нямаше и капка високомерие — само спокойствие и професионализъм. А тези, които наскоро се бяха присмивали, сега стояха със свалени погледи, неспособни да произнесат дума.
Един от служителите се опита неловко да се пошегува:
— Ние… просто не знаехме, че вие…
Но директорът го спря с строг поглед.
— Ана —каза той—, имате право да разпределите екипа, както сметнете за добре. Ако някой не отговаря на вашите очаквания, можете да вземете решение за уволнение.
Ана кимна:
— Благодаря. Но вярвам, че всеки тук има шанс да докаже, че може да работи не за външен вид, а за резултат.
Тя погледна към тези, които се смяха най-силно.
— Надявам се този ден да бъде урок за всички нас. И началото на нещо ново.
Ана отвори папката, постави първите документи на масата и спокойно каза:
— А сега, господа, да започнем работа.
