Добра жена позволи на самотен баща с дете да прекара нощта в дома ѝ, без да подозира кой е всъщност и какво я очаква на сутринта 😱😱
Навън бушуваше буря. Вятърът удряше по прозорците, снегът падаше като стена, а пътищата бяха толкова затрупани, че не можеше да се стъпи. Когато някой почука на вратата, жената се стресна — в такава нощ никой не идва тук.
Тя внимателно се приближи до вратата, открехна я и видя мъж на около четиридесет години, с тънко яке и мокри ръкави. В ръцете си държеше бебе, увито в одеяло.
—Извинете — каза тихо той —. Колата ми заседна на пътя. Аз съм сам с детето и не можем да стигнем до града. Можем ли да останем при вас до сутринта?
Жената се поколеба, но като погледна малкото дете, веднага се омекоти.
—Разбира се, влезте. При такова време не може да се стои навън.
Тя разпали печката, сложи чайника и затопли млякото.
—А къде е майката на детето? — попита внимателно тя.
Мъжът отклони поглед.
—Я няма. Аз останах сам с него.
Говореше малко, но в погледа му нямаше злоба — само умора.
Жената им подготви място до печката и донесе старо одеяло.
—Почивайте. Сутринта бурята ще стихне и ще можете да тръгнете.
Но на сутринта жената с ужас откри нещо страшно 😲😢 Продължението е в първия коментар 👇👇
Тя се събуди от тишината. Къщата беше студена, печката отдавна изгаснала. На масата стоеше празна чаша и имаше бележка:
„Благодаря за топлината и добротата. Извинете, че си тръгнах, без да се сбогувам.“
Жената се усмихна — явно не е искал да я събуди.
Но когато погледна през прозореца, забеляза следи, водещи към портата: малки, сякаш от детски ботушки, и големи, мъжки. Следите водеха към пътя и изчезваха в снега.
Тя вече се канеше да почисти масата, когато погледът ѝ се спря на включения телевизор. На екрана имаше новини. Водещата говореше с развълнуван глас:
—Полицията продължава издирването на мъж, заподозрян в отвличане на бебе от градската болница. Според предварителните данни той може да е опасен. Изчезна с детето в тъмна кола. Молим всеки, който го е виждал, незабавно да се свърже с полицията. На екрана — снимката му.
Жената застина. На снимката беше той. Същият мъж, който вчера седеше в кухнята ѝ, пиеше чай и кимаше, докато тя наляваше млякото на детето.
Сърцето ѝ забързано започна да бие. Ръцете ѝ се разтресоха.
—Майката на детето моли бебето да бъде върнато живо. Тя е убедена, че мъжът е поел към града, в северна посока…
В паника жената се втурна към прозореца. Следите все още се виждаха — изчезваха в бялата пустота. Тя стоеше неподвижно и едва тогава усети как студът прониква под кожата ѝ.
