🤔 Намерих този странен предмет в една вила, която бяхме наели за няколко дни, за да избягаме от шума на града.
🧐 Къщата беше стара, със скърцащи подове, обелена боя по первазите и мирис на влажно дърво, който някак беше уютен. 😮 Пристигнахме късно вечерта и докато другите разопаковаха багажа, реших да разгледам стаята на втория етаж.👇
В един ъгъл на стар шкаф лежеше необичаен предмет — метален механизъм във формата на октопод, покрит с патина и с миниатюрни детайли. 😵💫
Изглеждаше като част от някакво странно устройство, сякаш дошло от друго време — тежък, студен на допир, с извити пипала и блестяща вложка със зъбни колела… Продължението е в коментарите 👇
Донесох го на светлината и забелязах, че в центъра има часовников механизъм. Няколко миниатюрни рубина проблясваха вътре, отразявайки слабото сияние на лампата.
Това беше джобен часовник във формата на октопод, изработен в стимпънк стил. Въпреки възрастта си, механизмът сякаш все още работеше — зъбните колела се въртяха бавно, тихо щракайки, сякаш самият октопод дишаше.
Опитах се да си спомня кой е живял тук преди, но хазяйката само махна с ръка: „О, отдавна… поне четиридесет години. Къщата стои празна.“
Не ме напускаше едно странно усещане — сякаш съм събудил нещо забравено.
Онази нощ оставих часовника на нощното шкафче до леглото, но сънят ми беше неспокоен: сънувах морски дълбини, подводни градове и странни механизми, които оживяват в тъмнината.
Оттогава пазя този предмет у дома, но по някаква причина не се решавам нито да го поправя, нито да го продам.
Той ми напомня, че дори най-забравените неща могат да крият тайна — и част от чужд живот, който сме докоснали случайно.