😲 Намерих кученце в боклука — но видеото разкри нещо много по-странно.
Първоначално мислех, че е просто куп стари дрехи.
Скрито между счупена стена от варовикови блокове и купчина изхвърлени кутии, малка форма едва се виждаше под слой пръст, смачкани опаковки и пластмасови торбички.
Само когато видях леко трепване — малко нежелано движение — осъзнах, че е живо.
Куче. Или по-скоро, кученце.
Първоначално не вдигна глава. Просто лежеше там, свито като забравена играчка.
Седнах по-близо. „Здравей, малко…“ Извадих телефона си, за да заснема, в случай че трябва да покажа на някого — приюта, контрол на животните, на когото и да било.
После дойде звукът.
Внезапен пукот — като счупена дъска или тежка стъпка. Изтръпнах, обърнах се, но не видях нищо.
Не му обърнах много внимание в момента.
Но същата вечер, преглеждайки видеото на дивана, забелязах нещо, което не бях видял преди.👇👇
Само секунда след звука — докато гледах кученцето — имаше движение зад мен в кадъра.
Бързо. Едва видимо. Но определено там. Човешка фигура, висока, прекалено близо, прокрадваща се зад контейнер точно преди кадърът да се наклони.
Не беше сянка. Не беше оптическа илюзия.
Беше някой. Наблюдаваше.
На следващата сутрин се върнах в уличката, кученцето увито в кърпа до мен. Изчистих го колкото можах, нахраних го и дори го оставих да спи на възглавница до мен. Кръстих го Patch.
Но уличката се чувстваше различно сега. Търсих навсякъде — зад контейнера, зад складовата единица, дори на пожарната стълба. Нищо. Няма следи от никого.
Няма камери наблизо. Само няколко бирени кутии и пресни стъпки в пръстта, които не бяха мои.
Подадох сигнал в полицията, показах им видеото. Взеха го на сериозно, казаха, че ще патрулират по-често, но усещах, че и те не знаят какво да мислят.
Patch е в безопасност сега. Надебеля, научи се да играе отново. Все още се стряска при силни звуци, но маха с опашка, когато вляза.
А за онзи — или онова — което ни наблюдаваше тогава…
Все още понякога поглеждам зад рамо. Не от страх, точно. Просто тих инстинкт. Напомняне, че в град пълен с хора никога не си наистина сам.
Особено когато мислиш, че си.
