Лисицата доведе ловците до дълбока яма посред огромно, празно поле: това, което пазачите видяха, когато погледнаха в ямата, ги шокира 😱😱
Двама опитни ловци вървяха бавно през зимната гора, стъпвайки така, че снегът да не скърца.
Денят беше неуспешен — почти нямаше следи, нито плячка. Уморени и ядосани, те вече се готвеха да се върнат към колата, когато точно пред тях премина рижав силует.
— Лисица! — възкликна единият, вдигайки пушка.
Изстрелът гръмна, но пропусна. Лисицата изхвърча настрани, а ловците, забравили за всичко, тичаха след нея.
Те следваха следите ѝ няколко минути, докато внезапно не забелязаха, че гората свършва. Пред тях се разкри огромно бяло поле.
А в самия му център, като черна уста, се откриваше дълбока яма.
Лисицата спря на ръба и се обърна. Изглеждаше, че чака.
— Какво по дяволите…? — мърмореше вторият.
Приближиха се, и един от ловците, внимателно стъпвайки по снега, погледна надолу.
— Господи… — въздъхна той. — Там… 😨😱 Продължение в първия коментар 👇👇
— Там има хора!
На дъното на ямата се виждаше обърнат снегомобил и трима души — двама мъже и една жена. Те махаха с ръце и зовяха за помощ.
Очевидно туристите бяха паднали в този карстов провал още сутринта и не можеха да се измъкнат.
— Те са живи… те са живи! — извика ловецът и веднага се хвана за радиото.
Междувременно лисицата все още стоеше на ръба, нервно помръдвайки ушите си, сякаш разбираше какво се случва.
След половин час на място пристигнаха спасители. С помощта на въжета те слезли надолу в ямата и изтеглили пострадалите един по един.
Оказа се, че туристите са били силно измръзнали, но по чудо са останали живи.
Когато последният бе издигнат нагоре, ловците се обърнаха — лисицата вече я нямаше. Само следите от лапите водеха обратно в гората.
— Тя ги… спаси — тихо каза един от ловците.
Другият кимна:
— А ние тичахме след нея.
