🪞 Никога не бих си помислила, че обикновена случайност ще ме отведе до такава находка.
Просто исках да се скрия от дъжда. Градът ми беше чужд, улиците — непознати. Вятърът ми удряше капки в лицето и аз завих в една уличка, която дори картите сякаш не познаваха.
Мокрите табели се поклащаха като призраци, прозорците бяха напукани и покрити с паяжини.
И тогава я видях — едва забележима табелка, висяща на една панта. Избледнелите букви гласяха: „Шепот от вчера“.
Магазинът изглеждаше изоставен от поне двайсет години. Но нещо ме привлече там. И именно там открих нещо, което още не мога да забравя…👇
👉 Натисни коментарите, за да разбереш повече!
Валеше проливно, когато се загубих и попаднах в тясна уличка, пълна с ръждясали табели, напукани прозорци и някакво старо, мистериозно мълчание.
Слабото мигане на надписа „Шепот от вчера“ ме накара да спра.
Любопитството надделя — бутнах скърцащата врата и влязох. Въздухът миришеше на стари книги, дърво и нещо загадъчно.
Сред стотици странни предмети погледът ми попадна на малък метален съд с капак. Беше мътен, със зеленикав налеп — сякаш криеше вековна тайна.
Отворих капака внимателно — вътре имаше потъмняла кухина. Изглеждаше като свещник… или стара солница. Нямах представа. Продавачът забеляза интереса ми и се приближи.
„Мастилница е“, каза той. „Края на XIX век. От калай. А тези крачета… за да не се разлива мастилото, дори ако се бутне случайно.“
Останах изумена. Това малко, почти забравено нещо някога е стояло на нечие бюро, до писма и перо, пълни със загадки.
Сега е в моя дом. Не като мастилница — а като напомняне, че най-магическите открития се случват, когато се изгубиш в дъжда и избереш грешната посока.
