Медицинската сестра в моргата, мислейки, че в стаята няма никого, искаше да открадне скъпия пръстен на починалия, но щом докосна ръката на мъжа, затаи дъх от ужас 😱😲
Тялото на млад мъж току-що беше докарано в моргата. В бланката беше написано сухо и беземоционално: „Сърдечен арест“.
Сестрата влезе в помещението, за да подготви тялото за следващите процедури.
Тя сложи ръкавици, поправи маската си и внезапно се вцепени. На студеното метално легло лежеше млад, много красив мъж — сякаш просто спеше.
Но най-силно вниманието на сестрата привлече друго — златният сватбен пръстен на пръста на починалия.
Тя веднага разпозна марката. Такива пръстени струваха баснословни пари — дори най-евтиният струваше петгодишната ѝ заплата.
Сестрата знаеше, че в тази част на моргата няма камери и никой освен нея все още не беше видял тялото на мъжа.
„Никой няма да забележи, ако пръстенът изчезне…“ — помисли си тя, усещайки как сърцето ѝ бие все по-бързо. А ако я попитат, ще каже, че е възможно пръстенът да е бил откраднат, докато мъжът е изгубил съзнание на улицата.
Тя се обърна към вратата — празно. Тишина, само слаб шум от лампите над главата. С треперещи пръсти се наведе над мъжа и внимателно докосна ръката му, опитвайки се да свали пръстена. Но точно в този момент се случи нещо неочаквано, от което сестрата бе ужасена 😱😨
В същия миг пръстите на мъртвеца се свиха. Сестрата се отдръпна, очите ѝ се разшириха от ужас. Мъжът внезапно пое дълбоко въздух, отвори очи и, мигайки, прошепна:
— Къде съм?..
Сестрата едва не изпищя.
— Вие… вие сте в моргата… Сърцето ви… спряло е…
Той се повдигна, огледа се, без да разбира какво се случва. Лицето му беше бледо, устните сини, но погледът — жив.
По-късно се разбра, че лекарите от спешната помощ са приели клиничната смърт за биологична — сърцето му просто спря за момент, но не завинаги.
Когато мъжът беше преместен в стаята, той извика сестрата и, гледайки я право в очите, спокойно каза:
— Благодаря, че не успяхте да свалите пръстена. Това е… много ценна вещ за мен.
Сестрата побледня, без да намери думи. Тя само тихо кимна — и от този ден никога повече не влизаше сама в моргата.
