На новородения ми син, който лежеше в болницата, внезапно му ставаше много зле в определени дни от седмицата: поставих камери в стаята и бях ужасена, когато прегледах записа

ИНТЕРЕСНО

На новородения ми син, който лежеше в болницата, внезапно му ставаше много зле в определени дни от седмицата: поставих камери в стаята и бях ужасена, когато прегледах записа 😱😱

Моят новороден син лежа в болницата почти месец. Поради проблеми с дишането беше свързан към апарати и всеки ден се страхувах за най-лошото. Това беше най-тежкият месец в живота ми.

Молехме се да оцелее. Но скоро започнах да забелязвам странен модел.

В определени дни от седмицата състоянието му внезапно се влошаваше. Апаратурата започваше да бипка, показателите падаха, а лекарите тичаха в стаята в паника.

А след това – всичко се стабилизираше.
Мислех, че е съвпадение. Докато не забелязах странна закономерност: тези влошавания се случваха само когато на смяна беше една и съща медицинска сестра – възрастна жена на около шестдесет години.

Когато я нямаше, детето се чувстваше по-добре. Съвпадение? Или нещо повече?

Сърцето ми не намираше покой. Чувствах, че трябва да разбера истината. Поставих скрита камера в стаята – единственият начин да разбера какво се случва, когато си тръгна у дома.

Когато пуснах записа, бях просто ужасена от това, което се случваше в стаята 😱😢 Продължение в първия коментар 👇👇

На екрана сестрата се навеждаше над моето бебе, шепнеше нещо едва доловимо и след това… извади малък флакон от джоба си и добави течност в инфузията.

След няколко секунди апаратът започваше да бипка – детето се задушаваше. Жената спокойно го наблюдаваше, без да повика някого. Само след няколко минути тя имитира паника и повика помощ.

В ужас показах записа на лекарите.

Оказа се, че тази медицинска сестра някога е загубила собственото си дете – бебето е починало в ръцете ѝ преди много години. След това се е сринала, но успяла да скрие състоянието си и продължила да работи.

Тя отмъщавала на други родители, като по време на разпита повтаряла едно и също:

— Просто не можех да гледам как другите деца живеят, а моето – не.

След ареста ѝ дълго време не можех да спя.

Всеки път, когато гледах монитора, където преди е лежал синът ми, виждах неоновите цифри на апарата и сянката на тази жена.

И благодарих на Бог, че успях да забележа всичко навреме.

Оценете тази статия
Споделете с приятели