Един мъж спаси ранена горила от гората: много години по-късно те се срещнаха отново и това, което дивото животно направи, шокира всички 😱😱
Мъжът спаси ранена горила от гората, когато тя беше още съвсем малко бебе. Лежеше в мократа трева, не се движеше и имаше рана на лапата. Бебето едва дишаше. Мъжът не можеше да мине покрай нея – внимателно я уви в плаща си и я отнесе у дома.
Той се грижеше за малкото, сменяше превръзките, хранеше я с шише, топлеше я край камината и говореше с нея като с дете.
Горилата бързо свикна със своя спасител, а той с нея. Те живяха заедно няколко месеца, а горилата постепенно порасна – силна, мощна, но с изключително добри очи.
Въпреки това, според закона, беше забранено да се държи диво животно вкъщи. Един ден съседите, забелязвайки голямо животно на прозореца, подадоха сигнал за нарушение.
На следващия ден служители на службата за защита на животните посетиха мъжа. Той ги помоли да не взимат домашния му любимец, уверяваше ги, че той няма да навреди на никого, но решението вече беше взето.
Горилата беше отведена, а старецът остана в празната къща. Дълго седеше до празната клетка, милваше старото въже, с което горилата някога е играела, и плака, неспособен да приеме загубата.
Минали бяха години. Горилата бе преместена в местния зоопарк, където бързо свикна с новата среда. Работниците се удивляваха колко е умна и спокойна – никога не проявяваше агресия, винаги наблюдаваше хората с особен интерес.
Междувременно при стареца откриха рак на мозъка. Болестта прогресираше бързо, а лекарите не му даваха никакви шансове – месец, може би два. Почти не ставаше от леглото, яде малко и говореше, но една мисъл не го оставяше на мира – искаше да види своя приятел, горилата, за последен път.
За историята му беше написано в местния вестник и ръководството на зоопарка, дълбоко трогнато, реши да изпълни последното му желание.
В деня на срещата старецът беше доведен в зоопарка на носилки, покрит с одеяло. Той едва дишаше, очите му бяха полузатворени, но беше щастлив. Работниците отвориха портите и го заведоха внимателно във волиера. Горилата седеше в ъгъла, с гръб към тях.
Когато чу тихо кашляне, се обърна. За няколко секунди просто гледаше мъжа, сякаш не можеше да повярва. След това бавно се приближи, тежко стъпвайки с лапите. Работниците задържаха дъха си.
Бяха сигурни, че горилата няма да си спомни стареца, тъй като бяха минали много години, затова за всеки случай бяха подготвили успокоителни.
Горилата се приближи до стария мъж, наведe глава и изведнъж направи нещо, което шокира всички. 😨😱 Продължение в първия коментар 👇👇
Горилата внимателно докосна ръката му, подуши я, след това издаде дълбок, продължителен звук, подобен на стенание, и неочаквано го прегърна с двете си лапи.
Тя не го стискаше – просто го притисна към себе си, сякаш се страхуваше да го загуби отново. Очите ѝ бляскаха, дишането ѝ се учести и тихо ръмжеше, сякаш плачеше.
Старецът вдигна ръка, погали я по главата и слабо се усмихна.
Никой не можеше да сдържи сълзите си. Горилата седеше до него, не го пускаше, люлееше се напред-назад, издавайки тихи, почти човешки звуци – сякаш разговаряше с него.
След няколко минути старецът затвори очи и работниците разбраха, че е заспал завинаги.
Горилата остана дълго време до него, неподвижна, а когато служителите се опитаха да вземат тялото, тя не позволи – ръмжеше, защитавайки го, докато не се увери, че е отнесен внимателно.
