Излязох от къщи за работа и видях съседа ми да рови в контейнер за боклук. 👇
😵💫Бях смаян от гледката, защото винаги ми е изглеждал като достоен човек. Учудването ми се удвои, когато с радост извади оттам една стара, износена ботуша. Изглеждаше сякаш е намерил съкровище — толкова щастлив беше с находката си.
Когато се обърна и видя изненаданото ми лице, каза:
— Не искам да получиш погрешно впечатление от случващото се. Каня те у дома — ще видиш защо ми трябва това.
Последвах го с любопитство. Когато портата на двора им се отвори пред мен, останах без думи. Това, което видях, надмина всички очаквания…
👇 Продължението в първия коментар:
Дворът им беше истинско произведение на изкуството. Навсякъде имаше лехи, саксии и скулптури, направени от стари обувки. Ботуши и токчета бяха превърнати в оригинални саксии с ярки цветя.
От някои обувки излизаха кактуси, от детски ботушки растеше лавандула. Дори една стара гумена галоша беше превърната в миниатюрен фонтан.
Съседът ми разказваше с гордост как заедно със съпругата си събират изхвърлени обувки и им дават „втори живот“, създавайки уют и красота там, където другите виждат само боклук.
Стоях в захлас и осъзнах — зад привидната простота се крие дълбока мъдрост: не всичко старо трябва да се изхвърля, понякога може да заблести с нови цветове.
