По време на проверката на багажа на възрастна жена, служителят забеляза нещо странно на скенера и нареди да се отвори куфарът: това, което намериха вътре, шокира всички 😲😨
Бабата изглеждаше уморена, но добронамерена. На паспортния контрол тихо каза, че пътува да посети внуците си през зимата — отдавна не се бяха виждали, липсваха ѝ, затова решила да ги види. След проверката на документите, тя спокойно придвижи стария си сив куфар към конвейера за проверка.
Служителят на сигурността, млад мъж в униформа, внимателно следеше екрана на скенера. През зевота му куфарите преминаваха един по един, докато не видя странен образ на монитора: в един от куфарите имаше нещо необичайно.
—Изчакайте… —прохърка той, втренчен. — Какво е това там?..
Той вдигна глава и погледът му се спря на възрастната жена с шал, която беше собственик на странния куфар.
—Госпожо, какво носите?
—Нищо особено —отговори тихо тя—. Просто подаръци за моите внуци.
—Госпожо —намръщи се служителят—, виждам, че лъжете. Какво има вътре?
Жената спусна очи. Ръцете ѝ започнаха видимо да треперят. Беше уплашена.
—Няма нищо… Казах ви.
—Тогава ще трябва да отворя куфара —каза служителят решително.
—Нямате право! Няма да ви кажа кода на куфара —изкрещя тя.
Но вече беше късно. Служителят извади клещите, ключалката щракна, куфарът се отвори и всички наоколо се вцепениха.
Вътре в куфара имаше… 😱😲 Продължение в първия коментар 👇👇
Вътре седяха три живи кокошки. До тях имаше шепа зърно и стара кърпа, с която, очевидно, бабата ги покривала по време на пътуването. Едната кокошка тихо кудкудякаше, другата се опитваше да излезе.
—Това са… живи кокошки —каза учудено служителят.
—Да —отговори спокойно бабата—. Казах ви, че нося подаръци за внуците си.
—Госпожо, знаете ли, че е забранено да се превозват животни без документи!
Бабата въздъхна дълбоко:
—Просто исках внуците ми да имат прясна супа. Там всичко е скъпо, а аз сама съм отгледала тези кокошки, те са добри, домашни…
Служителят не знаеше какво да каже. Погледна колегата си — той само вдигна рамене. След кратка консултация шефът реши, че кокошките ще бъдат предадени на ветеринарната служба на летището, а срещу бабата ще се състави протокол.
Докато служителите внимателно изваждаха птиците от куфара, възрастната жена плачеше.
—Извинете, не исках да направя нищо лошо…
Служителят отговори меко:
—Разбираме, госпожо. Но правилата са еднакви за всички.
Кокошките бяха поставени под карантина, а по-късно местна ферма се съгласи да ги приюти. Бабата получи разрешение да полети, но без своя „подарък“.
Малко преди излитането тя тихо каза на служителя:
—Кажете им да не забравят — тези кокошки са мои.
Младият човек се усмихна за първи път през деня и отговори:
—Обещавам, госпожо. Ще са в сигурни ръце.
Եթե ուզում ես, կարող եմ պատրաստել նաև հոսքերով, պատմողական ոճով բուլղարերեն տարբերակ, որը կարդալիս կթվա իրական պատմվածք: Ուզե՞ս, որ դա անեմ:
