„Защо не ми отдаваш чест?” — извика подполковникът на младата девойка, но дори не подозираше кой стои пред него… 😱😱
В този ден в военната част беше необичайно тихо. Солдатите стояха на плаца, подредени в прав ред, очаквайки пристигането на подполковника.
Всеки от тях знаеше, че този човек обичаше властта и вниманието и изискваше безусловно подчинение. Страхуваха се от него — не заради силата му, а заради жестокостта и високомерността му. Често унижаваше подчинените, търсеше повод да ги наказва и никой нямаше смелост да му противоречи.
След няколко минути се чу рев на мотор отвън. Военен джип влезе на територията, повдигайки облак прах.
Командирът на частта извика:
— На място! Внимание!
Всички застинаха и отдаваха чест на старшия по звание. Но в този момент по плаца спокойно премина младо момиче във военна униформа. Младо, уверено, с лек ход. Държеше каската в ръце, без да поглежда към подполковника.
Той я забеляза веднага и усети проблясък на ярост. Натисна рязко спирачката, спусна прозореца и, навеждайки се, извика:
— Хей, войничке! Защо не ми отдаваш чест? Загубила ли си страха? Знаеш ли кой съм аз?
Момичето спокойно го погледна в очите.
— Да, знам кой сте — отговори тя без и следа от страх.
Неговата ярост избухна от нейния отговор, който му се стори нагъл. Той изскочи от колата, започна да крещи, да обижда и да сипе заплахи и унижения. Солдатите се напрегнаха — никой не се осмели да се намеси.
Но точно в този момент беззащитното момиче направи нещо, което шокира подполковника 😲😱 Продължение в първия коментар 👇👇
Изведнъж момичето каза с равен глас:
— Не съм задължена да отдавам чест на някой, който е с по-нисък чин от мен.
— Какво каза?! — подполковникът остана смаян. — Видя ли моите пагони? Аз съм подполковник!
Тя направи крачка напред и ясно произнесе:
— А аз съм полковник по вътрешни разследвания. Дойдох тук по заповед на министерството, за да проуча как точно „служите”. Получени са твърде много оплаквания срещу вас. Всички казват едно и също: малтретирате войниците.
Лицето на подполковника побледня. Той замръзна, без думи. Момичето пресече ръце на гърдите си и добави с хладна усмивка:
— И какво, гледаме и не отдаваме чест? Още едно нарушение от ваша страна.
На плаца се спусна смразяваща тишина. Никой не смееше да помръдне — само подполковникът стоеше там, объркан, за първи път не знаейки какво да отговори.
