Възрастна жена събираше гъби в гората и случайно падна в огромна яма: отчаяно се опитваше да излезе, докато не забеляза нещо ужасно в земята 😨🫣
Пенсията на жената беше малка и, за да не умре от глад, тя измислила малък доход — всяка сутрин отивала в гората да събира гъби, носела няколко кофи вкъщи, част от тях продавала на пазара, а останалите сушела или пържела за себе си.
Този ден беше топъл и слънчев, след дъждовете се очакваха много гъби. Жената вървеше по позната пътека към местата, които някога й бил показал починалият й съпруг. Кошницата бързо се пълнеше със здрави манатарки и в душата й ставаше по-леко. Мирисът на влажния мъх, песента на птиците — всичко около нея напомняше за младостта й.
Завладяна от ентусиазъм, тя навлезе по-дълбоко в гъсталака, под стар, широк смърч, където забеляза огромна бяла гъба. Направи крачка към нея, но внезапно кракът й потъна — земята се срути, чу се пукот и жената полетя надолу. Падането беше кратко, но рязко — ударът в влажната земя й спря дъха.
Тя се оказа в дълбока яма, чиито стени се рушаха. Жената се опита да крещи, но гласът й се загуби в тишината на гората. Опита се да излезе — но стените бяха хлъзгави, и всеки път, когато се хващаше за корен или трева, те се късаха. Тогава в мократа земя видя нещо ужасно и изкрещя от ужас 😲😱 Продължение в първия коментар 👇👇
Минали вероятно около десет минути, докато не забеляза, че една от стените на ямата изглежда необичайно — там земята беше по-тъмна, по-плътна, сякаш утъпкана.
Жената се приближи и изведнъж видя нещо бяло в земята. Първо си помисли, че е камък. Докосна с пръст и дръпна ръката си: това беше кост. Човешка.
Сърцето й започна да бие учестено. Започна да разравя земята с треперещи ръце — и отдолу на слоя влажна пръст се показа лице. Мъжко, смъртно бледо, с потънали очни кухини.
Косата беше почти изгнила, но яката на ризата и едно копче бяха запазени — ръждясали, но познати.
Жената изкрещя и се отдръпна. Това беше лицето на нейния съсед — мъжът, който изчезна преди година. Целото село го търсеше, но така и не го намериха. Тогава се говореше, че е заминал за града, оставяйки жена си.
Сега тя разбра — през цялото това време той е бил тук, под земята. А ямата, в която тя падна, се образувала, защото земята над тялото с времето се е слягала.
Жената застина, неспособна да крещи или да се движи. Гората около нея стана зловещо тиха.
