Възрастна жена беше спестявала пари, за да извика „мъж за час“ — но когато у дома ѝ се появи млад, мускулест мъж, бабата почти изпищя от шок 😱😨
Последните месеци бяха особено трудни за нея. Тя се оплакваше на съседката си:
— Кранът тече, а аз дори не мога да го поправя. Нямам никакви инструменти! Виждаш ли този стол? Дори не можеш да седнеш на него, клати се. А покривът тече — всичко трябва да правя сама…
Съседката въздъхна:
— Тогава извикай „мъж за час“.
— Какво е това?
— Набираш номер, казваш какво трябва да се поправи, и идва мъж. Той прави всичко, а ти му плащаш.
Идеята хареса на бабата. Тя извади спестяванията си — парите, които беше сложила „за черни дни“ — и реши да рискува.
На следващия ден някой почука на вратата.
На прага стоеше висок, добре сложен мъж в синя униформа, с куфар с инструменти и приятна усмивка.
— Здравейте, вие ли извикахте майстора? — учтиво попита той.
Бабата се обърка — не очакваше, че ще дойде толкова млад и красив мъж.
— Да, да, влизай, сине, имам много работа, — каза тя.
Тя пусна непознатия младеж в дома си, но дори не подозираше какъв ужас ще се стовари върху нея съвсем скоро 😱😨
Продължението е в първия коментар 👇👇
Младежът огледа крана, контакта, стола, дори закрепи една полица. Работеше ловко и уверено, усмихвайки се и шегувайки се през цялото време.
Бабата, доволна, сложи на масата сладкиши и наля сок:
— Седни, скъпи, почини малко. Ще те почерпя, че сигурно целия ден тичаш от къща на къща.
Младежът се усмихна, взе чашата и между другото попита:
— Отдавна ли живеете сама? Децата не ви идват на гости?
Бабата въздъхна и разказа за себе си. Мъжът ѝ беше починал, децата живееха далече, а единствен роднина беше съседката отсреща.
Изглеждаше, че това е просто учтива разговор…
Когато мъжът приключи, бабата каза, че трябва да излезе — да занесе писмо на съседката.
— Разбира се, идете — отговори той спокойно. — Аз ще проверя дали всичко е здраво.
Но щом вратата се затвори зад нея, младежът се промени. Усмивката изчезна. Той бързо премина през стаите, разглеждайки чекмеджета, шкафове и комод.
Свалил стария часовник от стената, развинтил телевизора, взел лаптопа и отворил кутията с бижута.
Когато бабата се върна, той стоеше на вратата, сякаш се готвеше да излезе.
— Всичко е готово, бабо, нищо вече не тече — каза той и тръгна към изхода.
Но когато жената се приближи, младежът рязко се обърна и я удари по главата с тежък предмет.
Бабата се събуди вече в болница. Със сътресение на мозъка, но за щастие оцеля.
По-късно, когато ѝ донесоха телефона, тя се обади в агенцията, за да се оплаче.
— Съжаляваме, но нямаме служител с такъв външен вид и такива данни — ѝ отговориха. — Никой от нас не е идвал при вас.
Бабата сложи телефона, стисна чаршафа с треперещи ръце и прошепна:
— Значи… той сам ме намери.
