Собственикът на ресторанта изкрещя на съдомиячката и я принуди да готви за важни гости, опитвайки се да я унизи, но дори не можеше да си представи какво ще се случи скоро 😱😨
В ресторант в центъра на града рядко някой оставаше дълго. Максимум три-четири месеца — и следващият служител си тръгваше с трясък на вратата. Причината беше известна на всички: собственикът на заведението, груб и самовлюбен човек, който смяташе, че има право да говори с хората като с боклук.
Той можеше да унижи всеки — сервитьор, готвач, чистачка. Смяташе себе си за цар, а всички останали за нищожества.
Неотдавна в ресторанта дойде ново момиче. Млада, скромна, тиха. Назначи се като съдомиячка, почти не говореше с никого и се стараеше да върши работата си възможно най-добре. Никога не спореше, дори когато й крещяха; просто спускаше очи и продължаваше да работи.
Но един ден собственикът не издържа: реши, че не му харесва как мие чиниите.
— Как миеш чиниите? — извика той, раздразнено сочейки я с пръст — Не можеш дори да измиеш мръсните чинии правилно! Какъв е смисълът от теб? Жалка си.
— Мога всичко — тихо отговори момичето, опитвайки се да сдържи сълзите си.
— Аха, можеш всичко? — ухили се той подигравателно — Добре, тогава днес ще проверим. Нашият готвач си тръгна, гостите ще дойдат след час. Тъй като можеш всичко, ще готвиш ти. Аз лично ще те представя пред тях и ще кажа, че това е твоето творение. Нека всички се смеят.
— Но аз не съм готвач — прошепна момичето.
— Няма възражения. Прави каквото ти се каже или ще те уволня.
Той мислеше, че с този срам ще я постави на място. Че когато гостите започнат да плюят храната й, тя сама ще си тръгне. Но това, което се случи скоро, шокира всички 😲😢 Продължение в първия коментар 👇👇
Момичето стоеше дълго пред печката, изваждайки хранителните продукти от хладилника с треперещи ръце. И изведнъж всичко вътре в нея сякаш се включи отново.
Аромати, движения, комбинации — всичко се върна. Движеше се уверено, сякаш отново беше в старата си кухня, където някога е била главен готвач, преди да загуби родителите си, да изпадне в депресия и да не може да работи. Заради това я уволниха и я сложиха в черния списък на готвачите.
Когато гостите пристигнаха, сервитьорите донесоха ястията, приготвени от момичето. В залата цареше тишина, докато един от мъжете, сивовлас и в скъп костюм, опита първото ястие. Той вдигна очи и попита:
— Кой го е приготвил?
Собственикът на ресторанта се усмихна самодоволно и каза на глас:
— Това момиче. Моята съдомиячка. Представяте ли си?
Очакваше смях и подигравки, но вместо това мъжът стана, приближи се до готвачката, извади визитка от джоба си и каза:
— Имам собствен ресторант. Имаме нужда от талантлив готвач. Ако се съгласите, мястото е ваше.
Собственикът побледня. Не можеше да повярва, че е искал да я унизи, а в крайна сметка именно той й даде шанс да започне отново.
Съдомиячката напусна същия ден. Излезе през вратата на ресторанта с леко сърце и за първи път от дълго време се усмихна. Понякога съдбата връща човек на неговия път по най-неочаквания начин — дори чрез злото и несправедливостта на другите.
