Какво е това? Намерих го в бюфета на баба 🧐🕰️
Първо си помислих, че са някакви странни пластмасови пръчки — може би аксесоари за коктейли? 🍹 Или част от стара коледна гирлянда? 🎄 Но бяха стъклени, леки, чупливи и очевидно направени с любов ❤️: фини ивици, прозрачни цветове — оранжево, жълто, зелено… ⬇️
Различни по нюанс, но с една и съща форма: тънки, с миниатюрен „кукичка“ отстрани. Държах ги в ръце и се чудех — за какво служат? 🤔
Тайната се разкри, след като поговорих с братът на дядо ми 👴
Продължението — в първия коментар ⬇️
Той се засмя и каза: „Това са мини вазички за джоба на сакото. За бутониера!“
Представи си: малко вода вътре и истинско цвете. Вазичката се поставяла в горния джоб на сакото и цветето оставало свежо цяла вечер. Не било просто красиво — било жест на стил и романтика.
Мъжете подбирали цветята според повода: за сватба — карамфил, за среща — роза, за театър — орхидея. Такива детайли казвали повече от думи.
Днес, когато стилът често се свежда до практичност, това откритие ми напомни, че някога външността отразявала вътрешния свят. Хората ценели жестовете, символите — дори едно цвете в бутониерата говорело за настроение.
Сега тези мини вазички стоят на рафта ми — спомен от време, когато и най-малкото нещо било изкуство. Понякога ми се иска да се върна в тази епоха, поне мислено, и да внеса малко душевност в забързаното ни ежедневие.
А ти, би ли носил/а такава вазичка днес — просто за красотата?
