😱 През нощта котката ми се държеше все по-странно… Но това, което видях на видеото от камерите за наблюдение, ме шокира.
Отдавна мечтаех за спокойна, гальовна котка, която да носи радост на семейството ни. Взехме вече пораснало животно – тихо, добродушно, създадено за уют. Но още първата нощ усетих: нещо не е наред.
Вместо да легне в новото си меко легълце, котката застина пред вратата на спалнята. Стоеше неподвижно като пазач и не сваляше очи от нас.
Накрая ми стана жал и ѝ позволих да легне до мен. Точно тогава започнаха странностите.
Всеки ден ми ставаше по-трудно да дишам. Гърлото ме пареше, сякаш някой го разкъсва отвътре. Лекарят обаче ме увери: нямам алергия към котки.
Една нощ се събудих и едва не извиках. Котката седеше право върху гърдите ми и ме гледаше втренчено, сякаш чакаше нещо. Замръзнах от страх. Оттогава реших: трябва да разбера истината.
😨😵 Сложих камера в спалнята. А това, което видях на записа, ме накара да изтръпна…
👉 Продължението – в първия коментар!
Всяка нощ се повтаряше едно и също. Котката идваше, лягаше върху гърдите ми и започваше да мърка силно.
Първо ми се стори забавно, но после все по-често се будех със усещането, че някой ми стиска гърлото. Не ми стигаше въздух, сякаш невидими ръце ме душат.
Почти започнах да вярвам, че в стаята има духове, които ме задушават нощем, а котката ми ги вижда.
Накрая отидох отново на лекар. Този път изследванията бяха по-сериозни и се оказа: имам проблеми с щитовидната жлеза.
Когато споделих историята, много познати кимнаха: котките често усещат болното място у човека. Някои дори вярват, че техните биополета могат да облекчат болката или поне да предупредят.
И си помислих: може би точно така беше. Котката ми не ме е плашела, а ме е спасявала.
Сега я гледам с други очи. И всеки път, когато отново легне до мен и започне да мърка, чувствам не страх, а благодарност.
