След като разбрахме за бременността, моето куче постоянно лежеше върху корема ми, но лаеше на съпруга ми, ако той се опитваше да го погали: мислех, че кучето просто е ревниво, но после разбрах ужасната истина 😱😨
Локи и аз бяхме най-добри приятели много преди той да се появи в живота ми — моят бъдещ съпруг.
Преживяхме заедно всички важни моменти от живота ми: когато той ми предложи брак, когато се омъжих и когато разбрах, че очаквам дете.
Локи винаги беше до мен — предана, усещаща всяко мое настроение, като част от мен самата.
Отношенията ѝ със съпруга ми не бяха същите. Той никога не проявяваше интерес към нея, не я хранеше, не си играеше с нея и не я галеше. Всичко това правех аз — с любов и благодарност, защото това куче беше с мен, когато нямаше никой друг.
След като разбрахме за бременността, Локи сякаш се промени. Кучето намери любимо занимание. Постоянно лежеше до мен, поставяше глава на корема ми и слушаше как расте новият живот.
Понякога, когато бебето риташе, тя весело лаеше, сякаш се радваше заедно с мен.
Но щом съпругът ми се приближи до мен и докоснеше корема или се опиташе да го погали, Локи веднага започваше да ръмжи, заставаше между нас и ме защитаваше. Един път дори го ухапа за ръката. Тогава мислех, че просто е ревнива или се опитва да защити бебето.
Грешах.
След раждането на детето най-накрая разбрах ужасната истина, която кучето ми знаеше отдавна и се опитваше да ме предупреди, но аз не обърнах внимание 😢😱 Продължение в първия коментар 👇👇
След раждането, един ден, когато съпругът ми отиде до банята, взех телефона му — само за да настроя будилника. И случайно отворих чата с майка му.
Сърцето ми спря, когато прочетох:
„Не искам това дете. Тя така или иначе ще го избере него, а не мен. Понякога мисля колко по-лесно би било всичко, ако той не беше роден. Мразя го…“
Седях неподвижна, не усещах ръцете си. Тогава разбрах всичко.
Локи е усещала злото му още преди аз да го видя. Тя знаеше, че съпругът ми иска да нарани бебето.
Тя не ме защитаваше само мен — тя пазеше живота на детето ми.
Сега, когато виждам как синът ми я гали по муцуната, мисля: ако не беше тя — той нямаше да съществува. 🐾💔
