Старата жена съжали млад мъж, който нямаше къде да пренощува: през нощта тя се събуди, когато мъжът бавно влезе в стаята ѝ, приближи се до леглото и направи това… 😨😱
Младият мъж беше в безизходица и нямаше от кого да очаква подкрепа. Роднините се обърнаха, приятелите липсваха.
Тогава един далечен роднина, добродушен, но наивен човек, помисли, че тъй като познатата старица живее съвсем сама в голям апартамент, защо да не ѝ пусне настанник — така и на нея няма да ѝ е толкова самотно, и той ще може безопасно да пренощува под покрива ѝ.
Младият мъж беше на около двадесет и пет години; дойде при старицата с малка раница, в която едва се побираха няколко ризи, тетрадка и стара снимка на родителите му.
Изглеждаше тих, скромен и дори срамежлив. Когато бабата го видя, нещо в сърцето ѝ се разтрепери — съжали го като свой близък.
Тя веднага го заведе в дома си, нетърпеливо го разпитваше дали е ял днес, иска ли картофи с лук, а сутринта обеща овесена каша. Дори му позволи да носи старите дрехи на сина си, който отдавна беше заминал и рядко се обаждаше.
През вечерта старицата постла леглото в стаята на сина си, оправи възглавницата, прекръсти го и тихо му пожела лека нощ. Тя сама се оттегли в спалнята си, усмихвайки се — за първи път от дълго време някой гостуваше у дома и разговаряше с нея.
Тя почувства, че Бог ѝ е изпратил този млад мъж, за да ѝ облекчи поне малко самотата.
Бабата лежа дълго в тъмнината, слушайки как някъде в съседната стая скърцат подовите дъски; измъчваше я безсъние. И когато най-накрая започна да заспива, внезапно се чу лек шум от съседната стая.
Бабата отвори очи и през полумрака видя как вратата на спалнята ѝ се бавно открива. На прага стоеше мъжът. В ръцете му имаше нещо и при слабата светлина на нощната лампа лицето му изглеждаше чуждо, твърдо, без следа от мекотата, която бабата бе видяла през деня.
Той се промъкна към нея тихо, стъпвайки внимателно, сякаш се страхуваше да не я събуди. Но бабата не спеше — тя го наблюдаваше, задържала дъха си, усещайки как сърцето ѝ бие диво. Мъжът спря до главата на леглото и стоя дълго, сякаш се бори със себе си — да направи ли това, което е замислил, или не? Бабата започна да се моли в мислите си.
— Боже, какво замисля? Какво държи в ръцете си? Защо пуснах непознат мъж в дома си, а ако той…
През полуотворените си клепачи бабата с ужас видя как мъжът изведнъж направи това…. 😱😱 Продължение в първия коментар 👇👇
Мъжът бавно вдигна ръце, държейки възглавница.
— Така ще е по-добре и за двама ни, — прошепна хрипливо и притисна възглавницата към лицето на възрастната жена.
Бабата се извърна, издаде глух, отчаян вик и започна да се бори, отблъсквайки го с ръце. Възглавницата падна на пода, мъжът се отдръпна, изплашен, че тя няма да умре бързо. Старото момиче извика с цялата си сила:
— Помощ! Хора! Убиват ме!
Съседите дойдоха за няколко секунди — вратата не беше заключена. Един влетя в спалнята, друг побърза да се обади в полицията.
Мъжът стоеше до стената, объркан и блед, сякаш не разбираше какво се е случило. Той беше закопчан и изведен във двора.
По-късно, когато дойде полицията, стана ясно, че мъжът изобщо не е този, за когото се представяше.
Неговите родители бяха починали преди много години при загадъчни обстоятелства — тогава той беше единственият свидетел и разследването така и не можа да докаже какво се е случило.
Оттогава той е живял с различни имена, докато не измисли нов план: да се настани при доверчива старица и после да представи всичко като нещастен случай, за да присвои апартамента ѝ.
