По време на сватбената фотосесия моят кон внезапно започна да ръмжи силно директно към моя годеник, а след няколко секунди… го ухапа! Първоначално мислех, че животното просто се е изплашило от светкавицата на камерата или от силния смях на гостите, но после забелязах това…

ИНТЕРЕСНО

По време на сватбената фотосесия моят кон внезапно започна да ръмжи силно директно към моя годеник, а след няколко секунди… го ухапа! Първоначално мислех, че животното просто се е изплашило от светкавицата на камерата или от силния смях на гостите, но после забелязах това… 😨😲

От самото утро бях щастлива, защото мечтаех, че в нашите сватбени снимки ще присъства и моята любима — моят кон, моят най-верен приятел. Той беше добър, послушен и ласкав, и имах доверие в него като на никого друг. Този кон ми беше подарен някога от покойния ми баща, затова имаше особено значение за мен.

Моят годеник нямаше нищо против идеята; напротив, каза, че снимките с коня ще бъдат много оригинални и романтични. Всичко вървеше перфектно: лек ветрец, утринна светлина, фотографът даваше инструкции. Но щом се приближихме до оградата и застанахме до коня, той внезапно започна да ръмжи силно, да тропа, да мята глава и дори да бутне годеника ми с муцуната си в гърдите.

Опитах се да го успокоя, погалих го по шията, прошепнах му ласкави думи, но внезапно той рязко наклони глава и го ухапа болезнено в рамото. Моят годеник извика, отдръпна се назад и изкрещя от болка:

—Твоят кон полудя! Повикайте лекар!

Бях в шок и не разбирах какво ѝ е станало. Конят, когото познавам от детството си, никога не е наранявал никого. Но след няколко минути разбрах, че изобщо не е полудял.

По-късно разбрах истинската причина за странното му поведение и бях ужасена 😱😱 Продължение в първия коментар 👇👇

Когато ядосано се карах на животното, нашият коняр се приближи до мен. Той тихо, но сериозно каза:

—Не се сърди на него… Просто е видял всичко и не е искал да стои до предателя.

Бях объркана:

—Какво имаш предвид? Какво е видял?

Тогава конярят ми разказа, че докато аз бях на състезания, годеникът ми няколко пъти е идвал в конюшнята, и не сам. Той е водел друга жена, показвал ѝ моите коне, хвалел се и я прегръщал пред очите на моя верен кон.

Сега всичко беше ясно. Тя просто не можеше да търпи да е до човек, който ми е причинил болка.

Сватбата така и не се състоя. Върнах се у дома, свалих роклята си и прегърнах единствения си истински приятел.

Оценете тази статия
Споделете с приятели