Снаха ми при всяко посещение носеше за моята 5-годишна дъщеря шам-фъстък в прозрачна опаковка: първоначално мислех, че това е безобидно лакомство, докато един ден дъщеря ми не получи болки в корема 😨😱
Бях напълно сигурна, че свекървата много обича и обожава моята дъщеря. Тя виждаше внучката веднъж седмично. Те играеха заедно, говореха без край. Всичко беше както обикновено. Но имаше една подробност, която понякога ме тревожеше.
Свекървата идваше със същия прозрачен пакет шам-фъстък. Дъщеря ми се радваше всеки път, сякаш получава най-дългоочаквания подарък.
Винаги ме смущаваше малко, че пакетът с ядки нямаше етикет, просто прозрачен пакет.
Един ден не се сдържах и попитах:
— Мамо, откъде ги купувате?
— От една позната на пазара, — отвърна тя небрежно. — Много вкусни и полезни, не като тези от магазина, пълни с химия.
Не спорих. Е, бабите са такива. Обичат всичко „натурално“.
Но един ден, след поредното посещение, дъщеря ми започна да се оплаква от болки в корема. Плачеше, свиваше се от болка, и в паника я заведох в болница. Там разбрахме нещо страшно 😲😱 Продължение в първия коментар 👇👇
Докторът дълго мълча, гледайки резултатите от анализите. После вдигна очи:
— Сигурни ли сте, че детето не приема никакви лекарства?
— Разбира се, че не! Тя е само на пет години!
Тогава каза нещо, което ме накара да побледнея: в кръвта бяха открити следи от силни успокоителни. Дозите бяха малки, но вредни за детето.
„Някой ѝ дава това редовно,“ добави лекарят.
Върнах се у дома и първото, което направих, беше да отворя един от останалите пакети с шам-фъстък. Мирисът беше странен — ядките сякаш бяха напоени с нещо горчиво. Събрах всичко и отидох в лаборатория.
На следващия ден резултатите дойдоха: ядките наистина съдържаха остатъци от седативни вещества.
Не можех да повярвам. Когато отидох при свекървата, тя изглеждаше искрено изненадана, дори уплашена.
— Не съм искала да навредя, — започна тя. — Просто… съседката каза, че твоята малка е много шумна и нервна. А това е вредно за сърцето. Тя е била лекар. Решихме, че малко успокоително няма да навреди. Просто добавях капка в ядките…
Не можех да повярвам на ушите си.
— Давали ли сте ѝ лекарства без знанието на лекар? Без моето разрешение?!
— Но го правех от любов! — почти крещеше тя. — Не исках да ѝ навредя, исках само да стане по-спокойна!
От този ден вратите на нашия дом за нея се затвориха. Дъщеря ми дълго се възстановяваше — както физически, така и емоционално.
Сега знам: дори най-добрите намерения могат да бъдат по-опасни от всякакъв отрова.
