В шест часа сутринта свекървата грубо издърпа одеялото от бременната ми снаха:
—Стани, мързеливо! Гладна съм! Колко още ще лежиш?!
Но тя дори не подозираше какво я очаква на следващия ден 😨😢
Първите месеци на бременността ми бяха много трудни — постоянно гадене, слабост, безсънни нощи. А сега, освен това, свекървата, която не ми даваше да живея спокойно.
Всяка сутрин — укори, крясъци, присмех. А ако се опитвах да кажа поне дума в отговор — веднага се оплакваше на мъжа ми и ни заплашваше, че ще ни изгони от дома.
Онзи нощ почти не спах. Около пет сутринта очите ми започнаха да се затварят, но сънят беше прекъснат от остър глас точно до ухото ми:
—Стани, мързеливо, гладна съм! Приготви нещо, защото цял ден само спиш!
Стиснах очи и се опитах да не плача.
—Мамо, чувствам се зле —шепнах. — Цяла нощ ме е гнусило.
—Дръж болестите си за себе си! —изкрещя тя. — Жените по наше време раждаха и не се оплакваха!
Станах и приготвих закуска, но вътре в мен нещо се пръсна. Разбрах, че повече така не може. Трябваше да измисля план за отмъщение, за да сложа наглата свекърва на място. И ето какво направих… Продължението в първия коментар 👇👇
През нощта, когато всички спяха, включих на колонката запис — тихи шепоти, плач на дете, въздишки. Настроих силата на звука минимално, така че звукът да изглежда като идващ от далеч.
Първите минути нищо не се случи. После чух как в съседната стая скърца леглото — свекървата се събуди.
Изглеждаше, че в къщата е тихо, но от кухнята тя чу тих женски шепот, сякаш някой плаче. Свекървата се вслуша — звукът утихна. Реши, че е сънувала.
След няколко минути отново — плач, после шум, после едва доловим мъжки глас. Свекървата изскочи от леглото, сърцето й биеше силно.
—Кой е там?! —изкрещя тя.
Отговор нямаше. Само леко почукване в стената и пак тишина.
Сутринта не беше затворила очи през цялата нощ.
—Не чува ли, че някой говореше през нощта? —попита ме тя сутринта с изплашени очи.
Усмихнах се невинно:
—Не, мамо, цяла нощ не съм спала, четох книга, но нямаше никакви гласове. Може би сте сънували?
Следващата нощ всичко се повтори. Шепоти, почуквания, тих детски плач.
Свекървата започна да се кръсти, да шепне молитви. Мислеше, че покойният й съпруг е дошъл при нея.
Сутринта, с треперещи ръце, тя дойде при мен:
—Не мога повече, в къщата се случва нещо странно…
Погледнах я спокойно и тихо казах:
—Може би Бог те наказва. Може би трябва да бъдеш малко по-добра към другите.
Оттогава тя се промени. Не крещеше, не ми се караше, не ме събуждаше сутрин. Напротив — носеше чай, питаше как се чувствам. А през нощта в къщата беше идеална тишина. Гласовете изчезнаха… защото изключих колонката.
