На рождения си ден организирах парти за приятелите си, но никой не дойде, а после разбрах, че са отишли на друго парти. Реших да им дам суров урок 😢😨
Тази година много очаквах рождения си ден. Навършвах 30 години и мечтаех да прекарам деня с приятелите си. Предварително купих продукти, приготвих вечеря, украсих къщата и зачаках. Бяхме се уговорили да се съберем точно в шест часа и бях сигурен, че ще дойдат.
Но в шест никой не почука. Минаха петнадесет минути, половин час, час… Гледах телефона си, чаках обаждане или съобщение. Никой не писа. Помислих си, че може би са попаднали в задръстване или нещо се е случило — вярвах в най-доброто.
Накрая получих кратко съобщение: „Извини, пътят е дълъг, ще се видим друг път. Подаръкът е от нас.“ И веднага след това видях видео в социалните мрежи — бяха на партито на друг човек.
В онзи момент всичко в мен се срина. Беше ми болно и обидно. Но вместо да седя сам в празната стая, разбрах, че трябва да им покажа, че така не се постъпва с приятели. Ето какво направих 😢😨 Продължението в първия коментар 👇👇
Станах и отидох там, където се забавляваха.
Когато влязох, музиката спря и всички се обърнаха към мен. Погледнах всеки един от тях в очите и казах:
— Теб, спомняш ли си, че ти помогнах, когато поиска пари на заем и никой друг не искаше да ти даде?
— А теб те гледах нощем, когато беше болен и не можеше да станеш от леглото.
— Теб приютих, когато те изгониха от дома ти и не знаеше къде да отидеш.
— А теб ти помогнах да върнеш жена си, когато бракът ти се разпадаше.
Изброих всичко, което бях направил за тях, и всяка дума звучеше по-силно от музиката и по-дълбоко от смеха.
— А днес, когато имах нужда само от една вечер с вас, вие ме предадохте.
В залата настъпи тишина. Засрамиха се, наведоха поглед, някои се опитаха да кажат нещо. Но вече беше твърде късно.
Онази вечер разбрах едно: истинското приятелство не се измерва с броя на споделените партита, а с това кой стои до теб, когато наистина имаш нужда.
