В военкомата се засмяха на един бездомник, който отчаяно искаше да влезе в специалните части — но когато генералът видя мъжа в мръсни дрехи, беше просто в шок 😨🫣
Във военкомата влезе мъж на около четиридесет години — в мръсни, разкъсани дрехи, с дълга, немита коса и гъста брада. От него миришеше на улица и дъжд. Солдатите на входа се погледнаха и направиха гримаса.
— Документи, — намръщено каза дежурният.
Бездомникът извади от джоба си износен, но внимателно сгънат паспорт и го протегна с гордост. След това уверено пристъпи навътре, директно в кабинета, където седяха офицерите.
— Искам да вляза в специалните части, — каза твърдо.
В стаята се разнесе смях. Един от офицерите, без да вдига очи от документите, се усмихна с насмешка:
— В специалните части? Може би по-добре да отидеш в кухнята да белиш картофи? Или искаш да станеш чистач?
— Не. Само специалните части, — повтори упорито мъжът.
— Момчета, изведете го навън, — раздразнено нареди майорът. — Изглежда луд.
Двама войници хванаха бездомника под ръце и го изведоха в коридора. Вратата се затръшна зад тях с трясък.
Мъжът стоеше при изхода, държейки паспорта до гърдите си и тихо плачеше.
В този момент по коридора мина генерал. Той вече се канеше да мине покрай него, но внезапно спря, загледа се внимателно в бездомника и замръзна от видяното 😱🫣 Продължение в първия коментар 👇👇
— Капитан? — каза шокиран. — Това… ти ли си? Защо изглеждаш така?
Мъжът избърса очите си и тихо отговори:
— След последната операция се върнах ранен. Дълго се лекувах, изхарчих всичко, което имах. Съпругата ми си тръгна и взе децата. Трябваше да продам къщата… останах на улицата. Но сега съм здрав и искам да се върна. Службата е единственото, което ми е останало.
Генералът замълча за момент. После направи крачка напред, сложи ръка на рамото му и каза:
— Спомням си какво направи за Родината. Спаси повече хора, отколкото който и да е от нас. Хайде. Нека всички видят кой си всъщност.
И когато влязоха заедно в кабинета, офицерите, които преди малко се смяха, се изправиха от масите. За първи път — не по заповед, а от уважение.
