Вчера вечерта помогнах на една жена да занесе тежките ѝ чанти до дома, а днес сутринта няколко полицейски коли дойдоха при мен и ме обвиниха за това… 😨
Беше обикновена вечер след дълъг работен ден. Връщах се уморен у дома, когато на ъгъла на улицата забелязах възрастна жена. Тя стоеше, облегната на ограда, и трудно дишаше. До нея имаше две огромни чанти с хранителни продукти. Подходих и попитах дали има нужда от помощ.
— Благодаря ти, синко, — въздъхна тя, — просто се върнах от магазина… не прецених силите си… до вкъщи е близо, но сърцето ми направи нещо странно.
Не можех просто да си тръгна. Взех чантите ѝ и тръгнах до нея, слушайки тежкото ѝ дишане. По пътя тя разказваше, че живее сама: съпругът ѝ починал преди няколко години, децата ѝ рядко се обаждат, пенсията едва стига. Гласът ѝ беше добър и спокоен, и изпитах към нея съчувствие и уважение.
Достигнахме до нейния стар дом на края на града. Тя отвори вратата, благодари ми и ми пожела здраве. Поставих чантите на прага, усмихнах се и си тръгнах. Всичко изглеждаше обикновено. Дори не запомних номера на дома.
Но още на следващата вечер, когато се връщах от работа, пред дома ми имаше полицейски коли. Сирени, хора в униформи — всичко като във филм. Един от полицаите се приближи и каза името ми.
— Да, това съм аз, — отговорих, без да разбирам какво се случва.
Той ме погледна дълго и каза нещо, което ме ужасено. 😲😱 Продължение в първия коментар 👇👇
— Вие сте разследван по случай убийство на жена.
Вътре в мен всичко спря. Не можех да повярвам на ушите си. Какво убийство?! Опитах се да обясня, че просто съм помогнал с чанти, но полицаите бяха убедени: аз съм последният, който я е видял жива.
Показаха ми запис от камерата до дома ѝ. Наистина бях там — с чантите ѝ, влизащ през портата. След този кадър, тя повече не се появи.
Ме отведоха в участъка и ме разпитваха няколко часа. Повтарях едно и също: помогнах и си тръгнах. Не им вярваха. Прекарах нощта в килия, без да мигна, въртейки всеки момент в главата си.
На следващия ден дойдоха резултатите от разследването. Оказа се, че късно през нощта в къщата е влязъл още един човек — синът ѝ, с когото постоянно е имала конфликти заради наследството.
Съседите чули кавгата, но не обърнали внимание. Именно той е удушил майка си и след това избягал, оставяйки следи, които полицията по-късно открила.
Когато ме освободиха, полицайят се извини. Но вътре в мен остана студ и страх — защото ако не бяха камерите и откритите отпечатъци, можех да остана виновен за престъпление, което не съм извършил.
