По време на погребението на баба ми забелязах как майка ми тайно поставя нещо в ковчега: ужасих се, когато разбрах какво е било… 😢😲
В църквата цареше тишина. Само свещеникът тихо четеше молитва, а някои от далечните роднини хлипаха до стената.
Баба лежеше с бял шал, спокойна, сякаш просто е заспала след дълъг живот.
Гледах лицето ѝ и не можех да повярвам, че никога повече няма да чуя смеха ѝ или да видя как налива чай в любимите си чаши с подложки.
Майка ми стоеше до мен, напрегната, сякаш се страхуваше да не се разплаче. Когато дойде време за сбогуване, тя бавно се приближи до ковчега.
Първоначално мислех, че просто иска да я погали по ръката, да каже нещо за последно. Но изведнъж майка ми внимателно се огледа, извади нещо от джоба си и почти незабележимо го сложи вътре.
Забелязах, че е черно пакетче. Исках да попитам, но не го направих — мястото и моментът не бяха подходящи.
След погребението, когато се върнахме у дома, не можех да издържа:
— Мамо, видях, че сложи нещо в ковчега на баба… какво беше?
Тя мълча дълго, после въздъхна и тихо разказа… Отговорът ѝ ме ужасиха 😢😱 Продължение в първия коментар 👇👇
— Това беше нейният годежен пръстен… не от твоя дядо.
Погледнах я изненадано.
— Когато беше много млада, имаше годеник. Казваше се Николай. Той отиде в армията и не се върна — загина. А пръстенът, който ѝ подари, тя съхрани през целия си живот. Дори когато се омъжи за твоя дядо, не можа да го изхвърли. Веднъж ми каза: „Ако той ме чака някъде там — искам да ме познае по пръстена.“ Тя винаги го обичаше само него.
Майка ми изтри сълзите си и добави:
— Мисля, че сега отново са заедно.
