По време на погребението един от мъжете внезапно скочи върху ковчега с микрофон и започна да пее и танцува: всички присъстващи бяха в шок от странното му поведение, докато не разбраха причината 😱😲
Погребваха четиридесетгодишен мъж, болестта го бе отнела твърде рано. На гробището се събраха всички — роднини, приятели, съседи, колеги.
Хората стояха в мълчание, някои тихо ридаеха, други просто гледаха в земята, неспособни да повярват, че всичко това се случва наистина. Ковчегът вече стоеше до изкопаната яма, а няколко мъже се подготвяха да го спуснат надолу, когато изведнъж се случи нещо, което никой не очакваше.
Един от присъстващите, който през цялото време стоеше леко настрана, се приближи. В ръцете си държеше странен предмет — по-късно всички разбраха, че това е микрофон.
Без да каже и дума, мъжът внезапно скочи директно върху капака на ковчега и в същия момент от колоните прозвуча весела, ритмична песен. Той започна да пее и леко да танцува, стоейки върху ковчега, усмихвайки се, сякаш не е на погребение, а на празник.
Хората застинаха от ужас. Жените си покриха устата с ръце, някои се кръстиха, други извикаха:
— Това е неуважение към покойника!
— Той луд ли е?!
Музиката звучеше все по-силно, мъжът продължаваше да пее, без да обръща внимание на виковете и възмутените погледи. Атмосферата на скръб се превърна в недоумение и гняв.
Когато най-накрая приключи песента и слезе на земята, няколко роднини на покойника му се приближиха и започнаха да искат обяснения, заплашвайки да повикат полиция. И тогава мъжът им разкри истината, след което стана ясна причината за странното му поведение 😱😲 Продължение в първия коментар 👇👇
Мъжът, тежко дишайки, остави микрофона и тихо каза:
— Бяхме най-добри приятели… Отдавна си бяхме заложили: който си отиде първи, този, който остане, трябва да дойде на погребението му, да пее и да танцува върху ковчега. Тогава се смеехме, мислехме, че до това е още далеч. Но аз обещах… и не можех да наруша думата си.
След тези думи никой не каза нищо повече. Хората мълчаха, някои дори заплакаха. Веселата песен, която преди минута изглеждаше като обида, внезапно се превърна в последния знак на приятелство и вярност — изпълнено обещание, дадено приживе.
