😮Ти спаси живота на съпругата ми и на нашето неродено дете, но това, което поиска в замяна, завинаги ми отне вътрешния мир.
Гласът на мъжа трепереше. Той стоеше пред десетки камери, неспособен да сдържи сълзите си.
Пред тях беше човек, който винаги е изглеждал непоклатим — влиятелен бизнесмен, чието лице редовно украсяваше кориците на икономическите списания.
Но в този момент той беше просто съпруг, който едва не бе загубил най-ценното си.
Това се случи по време на полет от Цюрих до Барселона. Със съпругата ми отидохме на кратко пътуване — да сменим обстановката, да си починем край морето, да ѝ дадем малко спокойствие преди раждането.
Беше в седмия месец от бременността си. Преди това преживяхме два спонтанни аборта, и всеки път болката беше непоносима. Това дете беше последната ни надежда.
По време на полета тя внезапно побледня, хвана се за корема и с притиснат глас каза, че ѝ е трудно да диша. Всичко се случи за секунди.
Виках стюардесата, молех за помощ, не знаех какво да правя. Пилотът поиска аварийно кацане, но бяхме далеч от най-близкото летище.
Тогава от последния ред се изправи тийнейджър — не по-възрастен от шестнадесет. Спокойно, но уверено дойде и започна да действа.
Оказа се, че е преминал курс по първа помощ и мечтае да стане лекар. Ръцете му не трепереха. Той знаеше как да облекчи болката, как да следи дишането, как да овладее ситуацията, докато дойдат професионалистите.
Благодарение на него съпругата ми и бебето оцеляха. Лекарите по-късно казаха, че без неговата намеса последствията можеха да бъдат фатални.
Открих го на следващия ден. Исках да му благодаря, предложих му пари, образование, лична стипендия․․. Продължението е в първия коментар👇👇
Той благодари, но отказа.
— Ако наистина искате да помогнете — каза той — създайте фонд. Не за мен. За хора като сестра ми. Умни, талантливи, но забравени.
След смъртта на родителите ни живеем с баба. Сестра ми иска да учи, има всичко необходимо — освен средства. А като нея има стотици. Хиляди. Просто им трябва шанс.
Мълчах. Това момче, което нямаше нищо, не поиска нищо за себе си. А аз, който имах всичко, за първи път истински чух болката на друг човек.
Днес стартираме фонд, който ще помага на деца от социално слаби семейства да получат образование, независимо от обстоятелствата им. Това не е акт на щедрост. Това е акт на справедливост.
Понякога героите не носят униформи и не излизат на сцена. Те просто седят на съседното място в самолета и, без да мислят за себе си, спасяват нечий живот. И в замяна искат само едно — да дадем шанс и на други да живеят достойно.
