Моят съпруг и аз живеем в нает апартамент и винаги сме работили на пълен работен ден, за да покрием разходите си. 🏠 Поради тази причина трябваше да се върна на работа скоро след раждането на бебето, а грижата за нашето шестмесечно бебе поверихме на моята баба. 👶 Всичко изглеждаше да върви гладко и добре, докато един ден вечерта баба ми не ни шокира, като заяви, че вече не иска да се грижи за него. 😱 Когато разбрахме защо е взела това решение, просто спряхме да комуникираме с нея. 👇
Създаването на семейство на 20 или 30 години може да бъде невероятно трудно, не само заради новите отговорности и домакинската работа, но и заради трудността да се балансират работата и семейния живот.
За много млади семейства подкрепата на разширеното семейство, особено на родителите или свекърите, е от съществено значение. Без тази помощ почти е невъзможно да се свържат двата края. Това е случаят с една конкретна семейна двойка.
Двойката, която и двамата работят на пълен работен ден, за да си осигурят прехраната, имаше малко дете. Те разчитаха на бабата да се грижи за шестмесечното бебе, докато те са на работа.
Всичко изглеждаше да върви добре, докато един ден вечерта баба им не ги шокира с тези думи:
„Всъщност, трябва да бъда платена за това, че се грижа за това дете и жертвам времето си.“
Тя обясни как тя е тази, която прави всичко — кърмение, почистване, готвене — и че вече не може да го прави без заплащане.
Мъжът, малко изненадан, но готов да поддържа мира, се съгласи да я плати за времето й, като остави съпругата си напълно шокирана.
Тази ситуация поставя интересен въпрос относно семейната динамика и стойността на грижата.
От една страна е ясно, че бабите и дядовците играят важна роля в подкрепата на младите семейства, но има ли граница между това да помагаш от любов и да очакваш заплащане?
Тази ситуация накара много хора да се запитат дали е справедливо да очакваш заплащане от членовете на семейството за помощ, която често се дава безвъзмездно от любов и подкрепа.
Какво
